Какво е ТОФУ?
Какво представлява храната TOFU?
Тофу, така наречената извара от боб, богата на протеини – соев хранителен продукт. Тофу има неутрален вкус (т.е. собственият му вкус почти липсва), което е едно от предимствата на тофуто и позволява да се използва универсално в готвенето. Традиционен компонент на кухнята от Източна Азия и Югоизточна Азия; консумира се в Китай повече от 2000 години.
История на храната
Смята се, че рецептата за тофу е открита случайно, когато морска вода е попаднала в съд с начукани соеви зърна, което ги е накарало да се извиват. Според една от версиите за произхода на тофу то е получено за първи път през II век. Пр.н.е. д. в Китай и се разпространява през периода Нара (VIII век) в Япония. Някои учени смятат, че тофу е пристигнал във Виетнам през 10-ти и 11-ти век. След това той започва да се използва в други региони на Югоизточна Азия и Далечния изток, става един от основните хранителни продукти. Има регионални разлики в производствените методи, текстурата, вкуса и употребата на тофу.
Една от сцените на релефите в гробницата в Дахутин (Хунан, КНР) понякога се интерпретира като изобразяваща процеса на приготвяне на тофу. Релефът е създаден по време на Източната династия Хан. По-късна информация за тофу се появява едва през 10 век.
В западните страни тофуто стана широко известно през втората половина на XX век поради подобряването на културните връзки със страните от Източна Азия и разпространението на вегетарианството.
Тофу се получава чрез подсирване на протеина от соево мляко чрез нагряване или филтриране. Коагулацията възниква под действието на коагулант, който се използва като нигари (магнезиев хлорид), лимонена киселина или калциев сулфат.
Производство на TOFU
В Окинава като коагулант се използва обикновена морска вода, за която е известно, че съдържа калциеви и магнезиеви соли. Получаваният по този начин тофу се нарича шима-дофу (островен тофу).
След подсирване тофуто често се притиска. Крайният продукт е бял. Като цяло производството на тофу е подобно на процеса на приготвяне на сирене от мляко. Тофу понякога се нарича “соево сирене”.
Пресованото тофу се продава в запечатани съдове, пълни с вода (точно като някои меки сирена).
Суровото тофу може да се запечатва с вода под вакуум за няколко седмици. Може да се съхранява в контейнер с вода за около една седмица и водата трябва да се сменя на всеки 1-2 дни.
Тофу може да се замрази, след което пожълтява. След размразяване цветът отново става бял, а текстурата на тофуто става по-гъста и груба. Замразяването на tofu е практикувано от будистки монаси преди няколко века.
Какви разновидности има?
Тофу се различава по своя производствен метод и консистенция.
1. Обикновено, плътно или твърдо тофу – доста плътно, подобен по консистенция на сиренето моцарела. Подходящо за пържене, печене и пушене. Понякога се прави с добавки. По мекота се различава в два основни типа:
- “Западен” тип – по-плътно, съдържа малко вода;
- “Азиатски” тип – буквално “памучно тофу” – съдържа много вода.
2. Меко или “копринено” ТОФУ – много меко тофу, подобен по консистенция на пудинг. Съдържа най-много вода от всички сурови видове. Използва се по-специално в сладки ястия, сосове, супи и за готвене на пара.
- “Миризлив” тип – често срещан в Китай, особено в кухнята на Шанхай. Има силна миризма.
В Югоизточна Азия има много други сортове тофу.
Много производители правят тофу с различни добавки (червен пипер, подправки, ядки и др.), добавени преди пресоване. В същото време се губи неутралният вкус. Пушеното тофу е популярно в западните страни.
Разпространение на продукта
Тофу е универсален в кулинарно отношение и е подходящ за различни ястия, както основни, така и десерти. Той може да бъде пържен, варен, печен, използван за пълнене на баози, използван в супи и сосове, приготвен на пара и др. Използва се, по-специално, в Източна Азия и особено във вегетарианската кухня. За супи, пържене и пържене често се нарязва на кубчета.
Поради неутралността на вкуса, специално внимание трябва да се обърне на приготвянето на тофу, особено на подправките и сосовете, които той поема. Понякога се маринова преди готвене, по-специално със соев сос, тамаринд или лимонов сок.
Днес тофуто е широко разпространен по целия свят, не на последно място поради изобилието от висококачествени протеини, което го прави добър заместител на месото и други животински продукти в готвенето и храненето. Особено ценен за вегетарианци и вегани, както и за пости.
Хранителни стойности и ефект върху здравето
Тофу е богат на висококачествен растителен протеин (10,7% в плътен вид, 5,3% в мек вид), който съдържа всички основни аминокиселини, а също така е източник на желязо и калций. В същото време тофуто е нискокалоричен продукт, който не съдържа холестерол.
Проучване на Университета в Кентъки през 1995 г., спонсорирано от The Solae (подразделение на DuPont’s Protein Technologies International), показва, че консумацията на соев протеин значително намалява серумния холестерол, липопротеините с ниска плътност („лошия“ холестерол) и триглицеридите. Предполага се, че соевите фитоестрогени понижават нивото на “лошия” холестерол.
Какво представлява храната TOFU? Тофу, така наречената извара от боб, богата на протеини – соев хранителен продукт. Тофу има неутрален вкус (т.е. собственият му вкус почти липсва), което е едно от предимствата на тофуто и позволява да се използва универсално в готвенето. Традиционен компонент на кухнята от Източна Азия и Югоизточна Азия; консумира се в…
